Спомени
Спомени
Ще затворя една стъкленица със спомени –
шепа минало време, щипка пясъчен прах.
Като листи от есен златокоса отронени
да отекнат във дните ми с весел, радостен смях.
И когато пред мен ураган завилнее
и светкавица гневно с блясък сепне нощта,
вместо свито беззвучно, в мен сърцето да пее,
окрилено от смелост, обич и доброта.
Да разпери криле и да литне в простора –
само толкова иска моето малко сърце.
То, невинно и плахо, с пулс забързан говори,
топли в нощи студени нечии хладни ръце.
Щом почука Тъгата и напомни ми нежно,
че животът не е само пролетен цвят,
ще се върна с усмивка във моменти далечни –
да почувствам утеха в безутешния свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Радвам се, че ти е допаднало произведението
