Спомени

Аз съм тук, теб те няма,
плаче моята душа.
Нали уж щяхме да сме двама?
Ти така ми обеща...

Пак в главата ми нахлуват
спомени за теб, за нас.
И като море бушуват,
припомнят ми за всеки час.

Не ще забравя никога очите,
онзи нежен поглед, вперен в мен.
Ще ми се отново да го видя
някой, не чак толкова далечен ден.

Не ще забравя никога ръцете,
прегърнали ме през нощта.
Сякаш бях заспало цвете,
сгушено на топло под снега.

Но какво да се направи,
в живота случва се така.
Само  спомените ми остават,
завинаги заключени във паметта.