29.08.2006 г., 13:30

спомени

869 0 0

В тази малка стая, на това легло,
кажи колко пъти сме лежали и
как сме се смяли. Помниш ли защо?
Кажи колко пъти ме докосваше,
колко пъти аз пък - не.
Колко пъти се ядосваше,
колко пъти и то на  мен.
Кажи как ме целуваше,
изгарящ от страст.
Кажи как ти отвръщах
и изпадахме в захлас.
Кажи колко съм плакала
на твойте гърди?
Кажи колко пъти до капка
си изпивал мойте сълзи?
Кажи колко пъти сме се любили?
Колко пъти сме изпадали в екстаз?
Припомни си всичко това -
иначе сме изгубени,
а заедно с нас и любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...