29.08.2006 г., 13:30

спомени

865 0 0

В тази малка стая, на това легло,
кажи колко пъти сме лежали и
как сме се смяли. Помниш ли защо?
Кажи колко пъти ме докосваше,
колко пъти аз пък - не.
Колко пъти се ядосваше,
колко пъти и то на  мен.
Кажи как ме целуваше,
изгарящ от страст.
Кажи как ти отвръщах
и изпадахме в захлас.
Кажи колко съм плакала
на твойте гърди?
Кажи колко пъти до капка
си изпивал мойте сълзи?
Кажи колко пъти сме се любили?
Колко пъти сме изпадали в екстаз?
Припомни си всичко това -
иначе сме изгубени,
а заедно с нас и любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...