Aug 29, 2006, 1:30 PM

спомени

  Poetry
873 0 0

В тази малка стая, на това легло,
кажи колко пъти сме лежали и
как сме се смяли. Помниш ли защо?
Кажи колко пъти ме докосваше,
колко пъти аз пък - не.
Колко пъти се ядосваше,
колко пъти и то на  мен.
Кажи как ме целуваше,
изгарящ от страст.
Кажи как ти отвръщах
и изпадахме в захлас.
Кажи колко съм плакала
на твойте гърди?
Кажи колко пъти до капка
си изпивал мойте сълзи?
Кажи колко пъти сме се любили?
Колко пъти сме изпадали в екстаз?
Припомни си всичко това -
иначе сме изгубени,
а заедно с нас и любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...