29 ago 2006, 13:30

спомени

  Poesía
876 0 0

В тази малка стая, на това легло,
кажи колко пъти сме лежали и
как сме се смяли. Помниш ли защо?
Кажи колко пъти ме докосваше,
колко пъти аз пък - не.
Колко пъти се ядосваше,
колко пъти и то на  мен.
Кажи как ме целуваше,
изгарящ от страст.
Кажи как ти отвръщах
и изпадахме в захлас.
Кажи колко съм плакала
на твойте гърди?
Кажи колко пъти до капка
си изпивал мойте сълзи?
Кажи колко пъти сме се любили?
Колко пъти сме изпадали в екстаз?
Припомни си всичко това -
иначе сме изгубени,
а заедно с нас и любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...