29 ago 2006, 13:30

спомени

  Poesía
867 0 0

В тази малка стая, на това легло,
кажи колко пъти сме лежали и
как сме се смяли. Помниш ли защо?
Кажи колко пъти ме докосваше,
колко пъти аз пък - не.
Колко пъти се ядосваше,
колко пъти и то на  мен.
Кажи как ме целуваше,
изгарящ от страст.
Кажи как ти отвръщах
и изпадахме в захлас.
Кажи колко съм плакала
на твойте гърди?
Кажи колко пъти до капка
си изпивал мойте сълзи?
Кажи колко пъти сме се любили?
Колко пъти сме изпадали в екстаз?
Припомни си всичко това -
иначе сме изгубени,
а заедно с нас и любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...