Спомени

Поезия

654 0 3

Самотните сенки открехват вратата

на хладните сутрини сиви.

Самотните сенки са моите спомени,

които в сърцето ми още са живи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Иринакис (Ирина Колева)

Барабар със сенките

2021-03-27T22:02:59+02:00
Деван (Деян Иванов)

Няма страшно. Светът се обновява

2021-03-27T18:25:22+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

Започнах да се питам, дали след едно определено време, хората не живеят
в свят, населен предимно от сенки.

2021-03-27T11:09:55+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0