29.08.2006 г., 14:29 ч.

Спомени 

  Поезия
1033 0 11
Мислех си за всичките моменти,
когато сгушена до теб заспивах,
събуждаха ме слънчеви лъчи
и любовта в очите ти съзирах.
Чуствах се на седмото небе,
а изведнъж пропаднах в ада!
Нима болката, с която ме дари,
бе за мен заслужена награда?
Аз исках само да съм с тебе
и цялата любов да ти даря...
След толкова пропиляно време,
твойто име пак шептя! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павозова Всички права запазени

Предложения
: ??:??