Спомени
Мислех си за всичките моменти,
когато сгушена до теб заспивах,
събуждаха ме слънчеви лъчи
и любовта в очите ти съзирах.
Чуствах се на седмото небе,
а изведнъж пропаднах в ада!
Нима болката, с която ме дари,
бе за мен заслужена награда?
Аз исках само да съм с тебе
и цялата любов да ти даря...
След толкова пропиляно време,
твойто име пак шептя!
Как искам да го изкрещя
и всичката си злоба да излея,
в лицето ти да се изплюя
и нагло да ти се присмея!
Ала, уви, боли ме и съм слаба,
и болката тая дълбоко в мен...
сега мълчаливо подминавам,
но ще узнаеш всичко някой ден!
И дано тогава да те заболи,
дано да се почустваш жалък,
пред мен да лееш ти сълзи -
ще се обърна и ще продължа нататък!
Но как ще продължа сама,
как ще продължа без теб?
Как да ходя с вдигната глава?
Как да гледам уверено напред,
като искам, ридаеща да рухна.
И ножове да са моите сълзи,
в сърцето ти да ги забия…
Обичам те! Проклет да си!!
Господи, кажи, какво да правя?
Моля те, съвет един ми дай!
Кажи ми как да го забравя?
Как на мъката да сложа край?
Дали ще пролееш и една сълза,
Ако ме видиш мъртва, бездиханна,
Погубила заради тебе младостта,
Заради кървящата в сърцето рана…
Заради всичките обиди и лъжи,
Надеждите, безочливо отровени,
Удавените в сълзи мечти,
Любовта, погребана в спомени…
Не, не искам ти да страдаш...
Обичам те! Бъди щастлив!
Просто захвърли небрежно
Нашия роман сълзлив.
Всички спомени за мене заличи,
името ми ти недей изрича...
Но знай - не ще намериш друга,
силно като мен да те обича!
© Нина Павозова All rights reserved.
Радвам се че стихчетата ми ти харесват 
