22.11.2006 г., 19:46

спомени

1K 0 2
Спомени за времена щастливи,
прииждащи на ята към мен.
В сърцето ми, като под топла стряха,
завинаги ще останат в плен.

Не искам, нито един, вратичка да намери,
да литне,далече ,някой ден
и неговото място да заеме,
студът и болката в мен .

Не бих могла без топлината тяхна.
Те поддържат огънят в мен !
Карат ме, да помня,че не напразно,
живяла съм до днешният си ден .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спомените топлят до време, после сама ще се усетиш, че търсиш нещо ново, нещо "изгарящо", а не "топлещо"Поздрави за хубавото стихотворение
  • Съхрани спомените, носи ги в сърцето си ...
    но остави място там и за нещо ново Веси.

    Поздрав, усмивка и прегръдка.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...