Nov 22, 2006, 7:46 PM

спомени

  Poetry
1K 0 2
Спомени за времена щастливи,
прииждащи на ята към мен.
В сърцето ми, като под топла стряха,
завинаги ще останат в плен.

Не искам, нито един, вратичка да намери,
да литне,далече ,някой ден
и неговото място да заеме,
студът и болката в мен .

Не бих могла без топлината тяхна.
Те поддържат огънят в мен !
Карат ме, да помня,че не напразно,
живяла съм до днешният си ден .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Спомените топлят до време, после сама ще се усетиш, че търсиш нещо ново, нещо "изгарящо", а не "топлещо"Поздрави за хубавото стихотворение
  • Съхрани спомените, носи ги в сърцето си ...
    но остави място там и за нещо ново Веси.

    Поздрав, усмивка и прегръдка.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...