Nov 22, 2006, 7:46 PM

спомени

Poetry

1K 0 2

Спомени за времена щастливи,
прииждащи на ята към мен.
В сърцето ми, като под топла стряха,
завинаги ще останат в плен.

Не искам, нито един, вратичка да намери,
да литне,далече ,някой ден
и неговото място да заеме,
студът и болката в мен .

Не бих могла без топлината тяхна.
Те поддържат огънят в мен !
Карат ме, да помня,че не напразно,
живяла съм до днешният си ден .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tiha_chest (Марина Стоянова)

Спомените топлят до време, после сама ще се усетиш, че търсиш нещо ново, нещо "изгарящо", а не "топлещо"Поздрави за хубавото стихотворение

2006-11-22T20:47:50+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Съхрани спомените, носи ги в сърцето си ...
но остави място там и за нещо ново Веси.

Поздрав, усмивка и прегръдка.

2006-11-22T19:59:34+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0