22 nov 2006, 19:46

спомени

  Poesía
1K 0 2
Спомени за времена щастливи,
прииждащи на ята към мен.
В сърцето ми, като под топла стряха,
завинаги ще останат в плен.

Не искам, нито един, вратичка да намери,
да литне,далече ,някой ден
и неговото място да заеме,
студът и болката в мен .

Не бих могла без топлината тяхна.
Те поддържат огънят в мен !
Карат ме, да помня,че не напразно,
живяла съм до днешният си ден .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спомените топлят до време, после сама ще се усетиш, че търсиш нещо ново, нещо "изгарящо", а не "топлещо"Поздрави за хубавото стихотворение
  • Съхрани спомените, носи ги в сърцето си ...
    но остави място там и за нещо ново Веси.

    Поздрав, усмивка и прегръдка.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...