спомени
прииждащи на ята към мен.
В сърцето ми, като под топла стряха,
завинаги ще останат в плен.
Не искам, нито един, вратичка да намери,
да литне,далече ,някой ден
и неговото място да заеме,
студът и болката в мен .
Не бих могла без топлината тяхна.
Те поддържат огънят в мен !
Карат ме, да помня,че не напразно,
живяла съм до днешният си ден .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселина Узунова Todos los derechos reservados
Поздрави за хубавото стихотворение