27.08.2010 г., 22:12

Спомени

833 0 0

Понякога надеждата е бегла,

бегла, като сълзата, вече изтекла.

Понякога спомените стават зли,

спомени, иначе красиви, за изминалите дни!

 

Спомени са, няма да се върнат.

Заминалите хора няма пак да те прегърнат.

Спомени са, избледняват,

ала красивите моменти никога не се забравят!

 

Усмивка бе, ала от щастие не е!

Надеждата изчезва – натам какво ще е?

Усмивка бе, ала фалшива вече не е!

Спомените бегли ще ме водят – не знам какво ще е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...