Спомени

Poetry » Other

835 0 0

Понякога надеждата е бегла,

бегла, като сълзата, вече изтекла.

Понякога спомените стават зли,

спомени, иначе красиви, за изминалите дни!

Спомени са, няма да се върнат.

Заминалите хора няма пак да те прегърнат.

Спомени са, избледняват,

ала красивите моменти никога не се забравят!

Усмивка бе, ала от щастие не е!

Надеждата изчезва – натам какво ще е?

Усмивка бе, ала фалшива вече не е!

Спомените бегли ще ме водят – не знам какво ще е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0