Aug 27, 2010, 10:12 PM

Спомени

  Poetry » Other
834 0 0

Понякога надеждата е бегла,

бегла, като сълзата, вече изтекла.

Понякога спомените стават зли,

спомени, иначе красиви, за изминалите дни!

 

Спомени са, няма да се върнат.

Заминалите хора няма пак да те прегърнат.

Спомени са, избледняват,

ала красивите моменти никога не се забравят!

 

Усмивка бе, ала от щастие не е!

Надеждата изчезва – натам какво ще е?

Усмивка бе, ала фалшива вече не е!

Спомените бегли ще ме водят – не знам какво ще е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...