8.02.2013 г., 14:55

Спомени III

796 0 3

  

СПОМЕНИ III       

 

          “Денят се плъзга по острието на ножа,
           без да се пореже...”
                        Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”

 


На спомените острието бляскаво
оглозгва паметта без капка жал.
Привидно всички спомени са ласкави,
но с острие на сабя, на кинжал...

 

От шмиргела на времето излъскани,
те режат с някаква нелепа стръв
и паметта пищи, със кръв опръскана...
... Защото всяка памет пуска кръв,

 

а е бръснач наточен, срязал вената,
и най-добрият спомен съхранен...
Ще оцелее ли така вселената
на миналото, скътано у мен?

 

Изпращам паметта си в изживяното,
а тя по остри кремъци върви
и стига в рани.
Няма кръв по раните –
аз не кървя!

 

Душата ми кърви...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...