Feb 8, 2013, 2:55 PM

Спомени III

  Poetry
797 0 3

  

СПОМЕНИ III       

 

          “Денят се плъзга по острието на ножа,
           без да се пореже...”
                        Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”

 


На спомените острието бляскаво
оглозгва паметта без капка жал.
Привидно всички спомени са ласкави,
но с острие на сабя, на кинжал...

 

От шмиргела на времето излъскани,
те режат с някаква нелепа стръв
и паметта пищи, със кръв опръскана...
... Защото всяка памет пуска кръв,

 

а е бръснач наточен, срязал вената,
и най-добрият спомен съхранен...
Ще оцелее ли така вселената
на миналото, скътано у мен?

 

Изпращам паметта си в изживяното,
а тя по остри кремъци върви
и стига в рани.
Няма кръв по раните –
аз не кървя!

 

Душата ми кърви...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...