8 feb 2013, 14:55

Спомени III

  Poesía
802 0 3

  

СПОМЕНИ III       

 

          “Денят се плъзга по острието на ножа,
           без да се пореже...”
                        Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”

 


На спомените острието бляскаво
оглозгва паметта без капка жал.
Привидно всички спомени са ласкави,
но с острие на сабя, на кинжал...

 

От шмиргела на времето излъскани,
те режат с някаква нелепа стръв
и паметта пищи, със кръв опръскана...
... Защото всяка памет пуска кръв,

 

а е бръснач наточен, срязал вената,
и най-добрият спомен съхранен...
Ще оцелее ли така вселената
на миналото, скътано у мен?

 

Изпращам паметта си в изживяното,
а тя по остри кремъци върви
и стига в рани.
Няма кръв по раните –
аз не кървя!

 

Душата ми кърви...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...