Спомени на пауза

Пак кутията със старите снимки си отворил.
И като спомени разпръснал си на пода.
Иска ти се аз да бях тя!
А аз дали ще го забравя?
Още пазя блузата му под възглавницата
и в очите ми е само той.
Хвърляш и късаш болезнени спомени на пауза.
Прегръщам и мокря тъканта със сълзи,

и усещам още аромата му на лъжи.
Сутрин пием мълчаливо горчиво кафе

и хапем устни да не кажем друго име.
Целуваме се, но аз не с теб...
... и ти не с мен...