7.12.2013 г., 20:03 ч.

Спомени по време на дъжд 

  Поезия » Любовна
573 0 4

Дъждът вали неспирно вън,

отмива мисли, спомени

и ми се струва само сън,

но две сълзи отронени

се стичат бавно по лицето

и споменът за лятото

изплува нейде от морето

със блясъка на златото.

Полепва пясъкът златист

по мокрото ми тяло,

а погледът ти тъй лъчист

е мое огледало.

И бризът морски ме обгръща,

косите разпилява,

а ти тъй силно ме прегръщаш,

че цяла отмалявам.

 

На хоризонта виждам кривата.

Това е - спомените спят

и вечерта така красива е

с мечтите, тръгнали на път.

© Адриана Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??