Спомени по време на дъжд
Дъждът вали неспирно вън,
отмива мисли, спомени
и ми се струва само сън,
но две сълзи отронени
се стичат бавно по лицето
и споменът за лятото
изплува нейде от морето
със блясъка на златото.
Полепва пясъкът златист
по мокрото ми тяло,
а погледът ти тъй лъчист
е мое огледало.
И бризът морски ме обгръща,
косите разпилява,
а ти тъй силно ме прегръщаш,
че цяла отмалявам.
На хоризонта виждам кривата.
Това е - спомените спят
и вечерта така красива е
с мечтите, тръгнали на път.
© Адриана Борисова All rights reserved.
