Dec 7, 2013, 8:03 PM

Спомени по време на дъжд 

  Poetry » Love
641 0 4

Дъждът вали неспирно вън,

отмива мисли, спомени

и ми се струва само сън,

но две сълзи отронени

се стичат бавно по лицето

и споменът за лятото

изплува нейде от морето

със блясъка на златото.

Полепва пясъкът златист

по мокрото ми тяло,

а погледът ти тъй лъчист

е мое огледало.

И бризът морски ме обгръща,

косите разпилява,

а ти тъй силно ме прегръщаш,

че цяла отмалявам.

 

На хоризонта виждам кривата.

Това е - спомените спят

и вечерта така красива е

с мечтите, тръгнали на път.

© Адриана Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??