Спомени за любовта
Спомняш ли си колко те обичах,
помниш ли нашите писма.
Помниш ли словата, които към теб изричах,
погледите, срещите - къде сега е Любовта?!
Изгуби ли се или в навик се превърна,
ти и аз ли я убихме?
Въпроси много - с тях няма да я върна.
Сякаш думите във празни се превръщат,
погледите в безразличност тежка,
само спомени душите ни обгръщат,
за любов, която може би е грешка.
Да се боря, вече нямам сили,
уморена съм от толкова сълзи.
Спри, нека между нас останат спомени красиви,
не ги проваляй със излишни, принудителни молби.
помниш ли нашите писма.
Помниш ли словата, които към теб изричах,
погледите, срещите - къде сега е Любовта?!
Изгуби ли се или в навик се превърна,
ти и аз ли я убихме?
Въпроси много - с тях няма да я върна.
Сякаш думите във празни се превръщат,
погледите в безразличност тежка,
само спомени душите ни обгръщат,
за любов, която може би е грешка.
Да се боря, вече нямам сили,
уморена съм от толкова сълзи.
Спри, нека между нас останат спомени красиви,
не ги проваляй със излишни, принудителни молби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитринка Димова Всички права запазени
