rudin (Иван Христов)
858 1444
2.02.2013 г., 13:41 ч.

Спомени за село 

  Поезия » Друга
610 0 3

Отсреща покриви в зори

пак бавно, бавно изсветляват...

Пребродил тъмните гори

за труд денят ни повелява.

 

Сънят подсеща за това

сърцето ми, че още страда

и спомени като ята

извикват детството нерадо.

 

Но пък щастливо е и как

се вписва в моето съзнание:

гори, река, трънлив сокак

за мене сякаш заклинание

 

да не променям своя нрав

и къра селски да обичам.

И как се прави хляб корав

от зърното – до топла пита.

 

Като крайпътна канава

на бягащата автострада

тече животът все така –

за селски бит душата страда.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да не променям своя нрав
    и къра селски да обичам.
    И как се прави хляб корав
    от зърното – до топла пита.

    Душата не се променя никога!
    Чудесен стих!
  • Всъщност, страдаме за душевната селска чистота, която потъна сред смога и чалгата... За това, че вечер залостваме портите и не смеем да поканим замръкналия в селото странник - да уважи дома ни и хляба ни.
  • Благодаря, че ме върна назад във времето,в хубавите детски спомени.Хареса ми!
Предложения
: ??:??