Спомени за село
Отсреща покриви в зори
пак бавно, бавно изсветляват...
Пребродил тъмните гори
за труд денят ни повелява.
Сънят подсеща за това
сърцето ми, че още страда
и спомени като ята
извикват детството нерадо.
Но пък щастливо е и как
се вписва в моето съзнание:
гори, река, трънлив сокак
за мене сякаш заклинание
да не променям своя нрав
и къра селски да обичам.
И как се прави хляб корав
от зърното – до топла пита.
Като крайпътна канава
на бягащата автострада
тече животът все така –
за селски бит душата страда.
© Иван Христов All rights reserved.
