Feb 2, 2013, 1:41 PM
Спомени за село
Отсреща покриви в зори
пак бавно, бавно изсветляват...
Пребродил тъмните гори
за труд денят ни повелява.
Сънят подсеща за това
сърцето ми, че още страда
и спомени като ята
извикват детството нерадо.
Но пък щастливо е и как
се вписва в моето съзнание:
гори, река, трънлив сокак
за мене сякаш заклинание
да не променям своя нрав
и къра селски да обичам.
И как се прави хляб корав
от зърното – до топла пита.
Като крайпътна канава
на бягащата автострада
тече животът все така –
за селски бит душата страда.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всъщност, страдаме за душевната селска чистота, която потъна сред смога и чалгата... За това, че вечер залостваме портите и не смеем да поканим замръкналия в селото странник - да уважи дома ни и хляба ни.
-
Благодаря, че ме върна назад във времето,в хубавите детски спомени.Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и къра селски да обичам.
И как се прави хляб корав
от зърното – до топла пита.
Душата не се променя никога!
Чудесен стих!