Спомените дишат
Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години
бели, вихрени били са те,
но изчезна всичко - мина.
Ето есента при нас дойде.
Стихове и нощем пиша,
често плача с парещи сълзи.
Спомените живи дишат
и една искричка все блести!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
