Спомените пазиш ли, Амиго
Спомените пазиш ли, Амиго,
онези, за тихи залези след дъжд,
за разходките по булеварда,
аз и ти, шляпащи по мокрия паваж.
Забързани, към сбъдване вървяхме
с една любов, лирично откровена.
С нежност пеперудена в душите,
мечти рисувахме и в облаци летяхме.
А как в очите ти преливах, помниш ли,
с най-бляскавата ярка светлина,
с толерантен реверанс заспиваха
фенерите, мъждукащи край нас.
Свенливо чувствата споделяхме,
за Бога, та ние бяхме си деца.
Кажи ми, помниш ли, Амиго, помниш ли,
пазиш ли невинната любов от младостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
