Спомените пазиш ли, Амиго
Спомените пазиш ли, Амиго,
онези, за тихи залези след дъжд,
за разходките по булеварда,
аз и ти, шляпащи по мокрия паваж.
Забързани, към сбъдване вървяхме
с една любов, лирично откровена.
С нежност пеперудена в душите,
мечти рисувахме и в облаци летяхме.
А как в очите ти преливах, помниш ли,
с най-бляскавата ярка светлина,
с толерантен реверанс заспиваха
фенерите, мъждукащи край нас.
Свенливо чувствата споделяхме,
за Бога, та ние бяхме си деца.
Кажи ми, помниш ли, Амиго, помниш ли,
пазиш ли невинната любов от младостта...
© Здравка Бонева All rights reserved.
