rudin (Иван Христов)
858 1444
23.07.2012 г., 0:03 ч.

Споменът 

  Поезия » Друга
564 0 5

Пак горската пътека ме повика

и утрото ми срещна с песен кос.

С теб крачехме в поляната с иглика

съзряваща за първи сенокос.

 

Поточетата пътя ми пресичат –

бъбриви пролет, тихи в зноен пек.

Сезоните и чувствата оттичат

и бавно отшумяват век след век.

 

Но купата сено е сякаш съща.

И ти до нея беше мой олтар.

Молитвено пристъпих и прегръщах,

от чашката отпил блажен нектар...

 

Днес спирам се пред всяка нова купа.

Целувам с устни, срещна ли поток.

Природата ме пак люлее в скута

и аз вървя към онзи наш оброк

 

в поляната, напред, насред тревите,

полегнали от ласки и възторг,

където обичта ни неприкрита

гнездо бе свила в приказен чертог...

 

И споменът на ручея прилича:

ту избуява в шумен водопад,

ту на сълзи по камъка се стича,

но винаги остава жив и млад.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??