Споменът, който ти не даде
Нейде сърцето се търкаля.
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми
завъртя главата.
Душата ми е празна.
Нощта самотна.
А денят е мрачен и дъждовен,
оттук нататък!
Сълзите в лед ще превърна.
От тях спомен ще си построя.
Душата и сърцето
там ще затворя, за измаменото
там дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Ганчева Всички права запазени
