16 may 2008, 6:42

Споменът, който ти не даде

  Poesía
1.5K 0 2

Нейде сърцето се търкаля.

Поглед празен там се лута!

Настръхнал си от студ

или пък от страх!

Къде е този, който ми

завъртя главата.

Душата ми е празна.

Нощта самотна.

А денят е мрачен и дъждовен,

оттук нататък!

Сълзите в лед ще превърна.

От тях спомен ще си построя.

Душата и сърцето

там ще затворя, за измаменото

там дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • натъжи ме...трогна ме...
    Хубав стих...истински...
    с обич,Боряна.
  • Понякога спомените са болезнени, затова не бива да живеем с тях! Нека гледаме напред!Браво, Боряна за хубавия стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...