Споменът, който ти не даде

16 may 2008, 6:42

Poesía

1002 0 2

Нейде сърцето се търкаля.

Поглед празен там се лута!

Настръхнал си от студ

или пък от страх!

Къде е този, който ми

завъртя главата.

Душата ми е празна.

Нощта самотна.

А денят е мрачен и дъждовен,

оттук нататък!

Сълзите в лед ще превърна.

От тях спомен ще си построя.

Душата и сърцето

там ще затворя, за измаменото

там дете!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-16T11:45:08+03:00

натъжи ме...трогна ме...
Хубав стих...истински...
с обич,Боряна.
AvrorA (Ани)

2008-05-16T11:02:26+03:00

Понякога спомените са болезнени, затова не бива да живеем с тях! Нека гледаме напред!Браво, Боряна за хубавия стих!