Нейде сърцето се търкаля.
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми
завъртя главата.
Душата ми е празна.
Нощта самотна.
А денят е мрачен и дъждовен,
оттук нататък!
Сълзите в лед ще превърна.
От тях спомен ще си построя.
Душата и сърцето
там ще затворя, за измаменото
там дете!
© Боряна Ганчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
