Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна
в сивкава мъгла.
Летя с изкуство,
с порив и искра.
Жена премина,
гълъб излетя...
Каква година,
скъпа, преживя?
Защо те няма?
С нещо ли сгреших?
Светът е драма,
писана по стих...
© Димитър Драганов Всички права запазени