СПОМНИ СИ
Спомни си нощите, в които бяхме двама,
не утрото, когато дълго се разделяхме.
За някои, това е може би лъжа, измама,
но ние, в болка, искрена любов споделяхме.
Знаете ли, как се люби след водопад сълзи -
любов понесена с крилете на обреченост,
в душите как потъват, в огън пламнали очи,
на обичта си намерили гнездо за вечност?
Остана завинаги горчивия усет за пелин,
него с виното омайно на любовта си пиехме.
Но този усет е безкраен, неповторим, един -
мидена болка - там сълзите си бисерни криехме.
Отвори ги, за да се завърнат спомените,
да си до мен в безсънните самотни нощи!
Бисерите всички подробности помнят...
Те знаят, че силно се обичаме още... и още...
22 07 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени