Jul 22, 2018, 12:26 PM

Спомни си

  Poetry
391 0 0

СПОМНИ СИ

 

Спомни си нощите, в които бяхме двама,
не утрото, когато дълго се разделяхме.
За някои, това е може би лъжа, измама,
но ние, в болка, искрена любов споделяхме.

 

Знаете ли, как се люби след водопад сълзи -
любов понесена с крилете на обреченост,
в душите как потъват, в огън пламнали очи,
на обичта си намерили гнездо за вечност?

 

Остана завинаги горчивия усет за пелин,
него с виното омайно на любовта си пиехме.
Но този усет е безкраен, неповторим, един -
мидена болка - там сълзите си бисерни криехме.

 

Отвори ги, за да се завърнат спомените,
да си до мен в безсънните самотни нощи!
Бисерите всички подробности помнят...
Те знаят, че силно се обичаме още... и още...

 

22 07 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...