спомням си мига....
в който аз и ти....
живяхме в наш свят,
направен от нашите мечти...
спомням си мига,
в който ти,с тези две очи
даде ми надежда,че
любов ще ми дариш.....
че сърцето ти за мен копнее,
че аз съм тази за която душата ти живее....
спомням си мига,
в който аз и ти
излязохме от нашия свят
и прекратихме нашите мечти....
спомням си мига,когато аз самичка
бродех из света,
търсеща капчица от любовта....
чуството което трябва да е красиво,
а при мен,аз чуствах горчиво...
горчива бе глътката от любовта,
която аз погълнах,опитвайки се да се избавя,
за да не съм сама....
горчилката от любовта,загнезди се в мен,
във моето сърце,
и бавно аз умирам търсеща твойте ръце...
и всеки ден аз бавно горя,
опитвайки се да запаля в тебе
огън,а във мен остана само
искра.......
На Николай
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени