6.11.2006 г., 14:06

спомням си мига....

897 0 3
спомням си мига,
в който аз и ти....
живяхме в наш свят,
направен от нашите мечти...
спомням си мига,
в който ти,с тези две очи
даде ми надежда,че
любов ще ми дариш.....
че сърцето ти за мен копнее,
че аз съм тази за която душата ти живее....
спомням си мига,
в който аз и ти
излязохме от нашия свят
и прекратихме нашите мечти....
спомням си мига,когато аз самичка
бродех из света,
търсеща капчица от любовта....
чуството което трябва да е красиво,
а при мен,аз чуствах горчиво...
горчива бе глътката от любовта,
която аз погълнах,опитвайки се да се избавя,
за да не съм сама....
горчилката от любовта,загнезди се в мен,
във моето сърце,
и бавно аз умирам търсеща твойте ръце...
и всеки ден аз бавно горя,
опитвайки се да запаля в тебе
огън,а във мен остана само
искра.......
                                                На Николай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...