Nov 6, 2006, 2:06 PM

спомням си мига....

  Poetry
898 0 3
спомням си мига,
в който аз и ти....
живяхме в наш свят,
направен от нашите мечти...
спомням си мига,
в който ти,с тези две очи
даде ми надежда,че
любов ще ми дариш.....
че сърцето ти за мен копнее,
че аз съм тази за която душата ти живее....
спомням си мига,
в който аз и ти
излязохме от нашия свят
и прекратихме нашите мечти....
спомням си мига,когато аз самичка
бродех из света,
търсеща капчица от любовта....
чуството което трябва да е красиво,
а при мен,аз чуствах горчиво...
горчива бе глътката от любовта,
която аз погълнах,опитвайки се да се избавя,
за да не съм сама....
горчилката от любовта,загнезди се в мен,
във моето сърце,
и бавно аз умирам търсеща твойте ръце...
и всеки ден аз бавно горя,
опитвайки се да запаля в тебе
огън,а във мен остана само
искра.......
                                                На Николай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...