6 nov 2006, 14:06

спомням си мига....

  Poesía
899 0 3
спомням си мига,
в който аз и ти....
живяхме в наш свят,
направен от нашите мечти...
спомням си мига,
в който ти,с тези две очи
даде ми надежда,че
любов ще ми дариш.....
че сърцето ти за мен копнее,
че аз съм тази за която душата ти живее....
спомням си мига,
в който аз и ти
излязохме от нашия свят
и прекратихме нашите мечти....
спомням си мига,когато аз самичка
бродех из света,
търсеща капчица от любовта....
чуството което трябва да е красиво,
а при мен,аз чуствах горчиво...
горчива бе глътката от любовта,
която аз погълнах,опитвайки се да се избавя,
за да не съм сама....
горчилката от любовта,загнезди се в мен,
във моето сърце,
и бавно аз умирам търсеща твойте ръце...
и всеки ден аз бавно горя,
опитвайки се да запаля в тебе
огън,а във мен остана само
искра.......
                                                На Николай

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...