Спомням си с болка
Спомням си с болка
деня, в който си отидох,
болеше, но го бях решила.
Спрях се и ти дойде,
сложи колене на студената земя,
целуна нежно моята изтръпнала ръка,
каза думи силни, като скала...
Сърцето ми не издържа,
заплака с теб.
Спомням си го този тъй страшен миг.
Плакахме,
а наравно с нас слънцето се скри,
облаци провиснаха над цъфналите цветя,
а ароматът им стигна чак до твоята врата...
Спомням си уханието,
уханието на твоя аромат.
Беше тежко,
но ти проби стъклената ми стена,
и пак сега съм с теб
и ти с мен,
и така, докато не
настъпи мрак над цялата земя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
