valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
5.08.2008 г., 11:10 ч.

Спонтанно 

  Поезия » Друга
678 0 10
Готова си да бъдеш светлина.
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.

В болящите очи на тишината
се впива проницателно страха,
и само цветовете на дъгата
ще излекуват рани от греха.

А в глухата космична безтегловност,
погълнат от немислени слова,
крещя и питам се дали ще мога
да бъда лъч към твоята душа...

Загадката на цялата вселена
започва като ужас да горчи.
Една мечта нима е осланена?
Какво ще стане с другите мечти?

Кълбо от нерви, грях и нереалност
понякога заливат същността.
Мига не е ли знака за безкрайност?
Аз искам да си само светлина.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??