Спонтанно
Готова си да бъдеш светлина.
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.
В болящите очи на тишината
се впива проницателно страха,
и само цветовете на дъгата
ще излекуват рани от греха.
А в глухата космична безтегловност,
погълнат от немислени слова,
крещя и питам се дали ще мога
да бъда лъч към твоята душа...
Загадката на цялата вселена
започва като ужас да горчи.
Една мечта нима е осланена?
Какво ще стане с другите мечти?
Кълбо от нерви, грях и нереалност
понякога заливат същността.
Мига не е ли знака за безкрайност?
Аз искам да си само светлина.
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.
В болящите очи на тишината
се впива проницателно страха,
и само цветовете на дъгата
ще излекуват рани от греха.
А в глухата космична безтегловност,
погълнат от немислени слова,
крещя и питам се дали ще мога
да бъда лъч към твоята душа...
Загадката на цялата вселена
започва като ужас да горчи.
Една мечта нима е осланена?
Какво ще стане с другите мечти?
Кълбо от нерви, грях и нереалност
понякога заливат същността.
Мига не е ли знака за безкрайност?
Аз искам да си само светлина.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
