Plevel (Силвия Илиева)
158 13690
5.09.2019 г., 18:10 ч.  

Справочник за изяждане на същности 

  Поезия
940 12 23

Какво ли има с тебе да делим? 

Какво кажи, кое да ти предложа? 

Освен в едно легло да приютим  

горелите ни като вестник кожи.

 

Прочетена от теб, добре, мълчиш.

Май повече прочетена от други.

Е, хайде де, започвай да крещиш,

поне да те настигнат всички луди.

 

Поне да си припомня как веднъж,

ме срещна и танцувахме пияни. 

Е, да не беше в цъфналата ръж,

но свиреха звездите на пиано.

 

В тревите и в паветата дори 

на токчетата помня, че възкръсвах, 

обви ме с длани и ме изгори,

а аз ти дадох цялата си същност. 

 

Оставих я да нищиш къс по къс,

като гепарда лапи да облизваш.

Кръвта дори с полепналата пръст,

бях аз, ала преди да ме изгризеш.

 


 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, че е рубриката "На този ден", за да не пропусна това великолепие, Силви! Имаш всички възможни звезди от мен...
  • Благодаря Ви от сърце!
  • Много рядко ми се случва да нямам думи, ама на...! Тук останах без.
    Такива виртуозни акорди, изпълнени само на едно вдишване, не се срещат често!
  • Това е просто прекрасна поезия! Поезия, която не е огледало, а къс от сърцето. Заковава до 2 и туй то. Мхм.
  • Силве... Остави ме без дъх и без думи! Невероятна образност и сила на чувствата!... Браво!
  • Благодаря ти Ани.
  • Хубаво, до последните два стиха. Силве, когато пишеш стихотворение, финалните стихове освен, че обобщават, са тези които оставят следата. Другото е усещане при прочита, което е възможно да се размие, ако финалът не те "закове".
  • Благодаря Ви много, Мая, Анастасия, Мария и Дани! Зарадвахте ме .
  • Поздравления, Силве! Прекрасно!
    В тревите и в паветата дори
    на токчетата помня, че възкръсвах,
    обви ме с длани и ме изгори,
    а аз ти дадох цялата си същност.
  • Браво! Ръкопляскам ти, Силве! Сега поантата е изведена смислово и дава Ударна тежест на цялото произведение!
  • Еха, страхотно е, поздравления и от мен!
  • Добра заявка, Плевелче!
    На бялото черно не може да се каже - виждам още една стъпка напред! И ти се радвам искрено!
  • Благодаря ти много, Мария, ценя мнението ти ❤! Стойчо, благодаря ти приятелю! Ангелче, много си мила, благодаря ти от сърце!
    Краси, аз ти благодаря, че винаги оставяш нещо ценно за мен. Зарадвахте ме приятели, благодаря Ви! Благодаря за любимите и за отделеното време. Слънчев ден на всички!
  • Hit the spot! Е, така ми се четеше нещо такова... Благодаря, Силве!
  • Парадоксите на любовта: един умира от искрени чувства, друг широко ги пилее!
  • Брилянтен трети куплет!!! ❤️
  • Ивон, Пепи, Гавраил, Мария, Марианче, Смуут, Иржи, благодаря Ви много! Едва ли е за звезди, те даже ме стряскат, по- скоро очаквах емотикони с яйца и домати 😁 за цвят. Прегръщам Ви, благодаря, че се спряхте.
    Мария, ще видя как да го подобря. Иржи и всички, зарадвахте ме.
    Благодаря за любими. Хубава вечер на всички!
  • Толкова силен,разбран и докосващ стих не бях чела до сега,Силве.....Преживях го дори!И ,може би,затова не почувствах несъвършенства!...След вълшебствата в прозата,за мен той е най-най от поезията!!
  • Оуууу, опасно Хареса ми, много!
  • Ей, ама наистина много Ударно и експресивно! В последните шест стиха има излизане от ритъма и поантата ти малко пада. Ако успееш да се справиш с това и, ако аз съм публикуващ редактор, бих го сложила е избрано. Заслужава си да се потрудиш отново към края. Опитай!
  • Много красив финал.Впечатляващи изразни средства.
    Поздравление!
  • Впечатляващо!
  • Силно и нахъсано! Звездите пак ще свирят на пиано!
Предложения
: ??:??