Справочник за изяждане на същности
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш.
Май повече прочетена от други.
Е, хайде де, започвай да крещиш,
поне да те настигнат всички луди.
Поне да си припомня как веднъж,
ме срещна и танцувахме пияни.
Е, да не беше в цъфналата ръж,
но свиреха звездите на пиано.
В тревите и в паветата дори
на токчетата помня, че възкръсвах,
обви ме с длани и ме изгори,
а аз ти дадох цялата си същност.
Оставих я да нищиш къс по къс,
като гепарда лапи да облизваш.
Кръвта дори с полепналата пръст,
бях аз, ала преди да ме изгризеш.
© Силвия Илиева All rights reserved.
