Спри...
Ще смачкаш дума казана със обич.
Ще пренебрегнеш нечия любов.
На улицата ще подминеш гладен.
Ще сведеш лице над пресен гроб.
(И ще измиеш мръсната си съвест).
Ще предадеш доверие дарено от сърце.
И ще прекършиш пръсти
на протегнати с молба ръце.
Ще се нахраниш с чуждата душа.
Ще стъпчеш още непораснала трева.
И ще я полееш с разплакана сълза.
Ще отрежеш мълком нечии крила.
(за малко да те заболи, нали?!)
Спри!…
Измита, съвестта не ти отива!
След такава откровена низост…
Не знаеш ли?!...
Бог в неделя не почива!…
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
и сега като пиша коментара пак се хиля като се сетя... Прегръдка, Раде!
