Спри ума ми
О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море,
където няма нищо.
От мисли всякакви
освободи ме ти,
защото на страха слуги са те,
а той гостува често
в моята къща.
Да обуздая лудия им бяг
така е трудно, даже невъзможно.
Умът дори нерядко ми е враг,
защото мисли
тромаво и сложно.
О, как жадувам аз
за онзи миг дълбок,
миг, в който
нея аз ще зърна в тишината,
миг, в който,
събудена от сън жесток,
аз ще потръпна
от покоя вечен на душата!
О, спри ума ми, моля те,
за миг поне го спри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Борисова Всички права запазени
