tanyavd (Татяна Борисова)
122 2132
15.05.2010 г., 10:42 ч.

Спри ума ми 

  Поезия » Философска
621 0 3

О, спри ума ми,

моля те,

 за миг поне го спри

и нека се изгубя

в безбрежното море,

където няма нищо.

От мисли всякакви

освободи ме ти,

защото на страха слуги са те,

а той гостува често

в моята къща.

Да обуздая лудия им бяг

така е трудно, даже невъзможно.

Умът дори нерядко ми е враг,

защото мисли

тромаво и сложно.

О, как жадувам аз

за онзи миг дълбок,

миг, в който

нея аз ще зърна в тишината,

миг, в който,

събудена от сън жесток,

аз ще потръпна

от покоя вечен на душата!

О, спри ума ми, моля те,

за миг поне го спри...

© Татяна Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??