Спри ума ми
О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море,
където няма нищо.
От мисли всякакви
освободи ме ти,
защото на страха слуги са те,
а той гостува често
в моята къща.
Да обуздая лудия им бяг
така е трудно, даже невъзможно.
Умът дори нерядко ми е враг,
защото мисли
тромаво и сложно.
О, как жадувам аз
за онзи миг дълбок,
миг, в който
нея аз ще зърна в тишината,
миг, в който,
събудена от сън жесток,
аз ще потръпна
от покоя вечен на душата!
О, спри ума ми, моля те,
за миг поне го спри...
© Татяна Борисова All rights reserved.
