tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
May 15, 2010, 10:42 AM

Спри ума ми 

  Poetry » Phylosophy
670 0 3

О, спри ума ми,

моля те,

 за миг поне го спри

и нека се изгубя

в безбрежното море,

където няма нищо.

От мисли всякакви

освободи ме ти,

защото на страха слуги са те,

а той гостува често

в моята къща.

Да обуздая лудия им бяг

така е трудно, даже невъзможно.

Умът дори нерядко ми е враг,

защото мисли

тромаво и сложно.

О, как жадувам аз

за онзи миг дълбок,

миг, в който

нея аз ще зърна в тишината,

миг, в който,

събудена от сън жесток,

аз ще потръпна

от покоя вечен на душата!

О, спри ума ми, моля те,

за миг поне го спри...

© Татяна Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??