Спрях да пия бира
Отидох снощи в парка,
на лоста да тренирам.
Пък там една другарка
покани ме на бира.
Реших да седнем с нея
в отсрещната таверна.
С Корона да полеем
омарата вечерна.
Харесахме се - бързо,
възпитано, красиво!
Тя силно се привърза
към хубавото пиво.
Изпихме - цяла каса,
без цаци и лимони,
и доста се прехласнах
по нейните балкони.
Но след бутилка вино
с кило червени раци
заминах - чак на кино
със моите мераци:
Тъй както бях в леглото
на новото ми гадже,
не си свалих бельото,
чорапите си даже!
Но все пак аз я гушнах,
гола... голеничка!
И час почти й шушнах,
колко я обичкам!
Но след това замърках
сладко под юргана.
Без търкане захърках
до милата мадама...
Събудих се - уж рано -
самичък на кревата.
Там - мойта сладурана
бе хванала гората.
На лакти се надигнах,
почесах си брадата.
На раци се уригнах,
прогоних ги с ръката.
Помислих миловидно
за краха и копнежа.
И как с бутилка вино
успях да се отрежа!
Реших да се прибирам,
посудата да мия,
прането да простирам,
от срам да се покрия.
Навлякох си набързо
индиговите дънки.
Косата си завързах,
поставих си подплънки.
Но както се измъквах
от стаята за гости,
в антрето се натъкнах
на “черепи и кости”
Там мацето бе - секси,
по рокля и прическа.
Без никакви комплекси
обзе ме дива треска!
Обърнах се обратно,
побегнах към леглото.
Аз бях готов стократно
да си потя челото!
Но... новото ми гадже
го цепеше главата!
Без нищо да ми каже,
посочи ми вратата...
Отидох пак във парка,
коремни да тренирам.
За моята другарка
аз спрях да пия бира!
И днес съм, като пушка
с муниции за мечки!
С другарката се гушкам
без никакви засечки!
Юри
Йовев
Септември
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
