Спрял компас
Без тебе е същото, само че толкова иначе.
И себе си лъжа, денят ми че леко минава.
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила!
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва.
И здрава колона във храма на вярата своя,
променям земята със жест и с човешка милувка.
И колкото силно боли, аз старая се толкова
да давам на другите. Удара връщам с целувка.
Без тебе съм същата, само че много различна.
Ранена, а колко са меки, беззлобни ръцете ми!
И никой не знае, че всъщност съм твое момиче.
И само очите на двама ни са ни свидетели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
