Спяща сила
На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм.
Вълните на морето ще прегърна,
от тях ще взема вкус на ветрове -
забравената смелост да ми върнат
и жаждата за смях и върхове.
Живее още в мен хлапето дръзко
с бели в ръкава, с босите пети.
Все още мога дявол да покръстя
и мечка да накарам да лети.
Пулсира в мен първичната ми сила.
Усещам я, дори когато спи.
Но, чашата на скуката изпила,
събудя ли я – Господи, пази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
