5.10.2008 г., 14:00 ч.

Спътница 

  Поезия
514 0 1
Върни се! Искам да викна без глас,
припомни ми, че не беше тя, а аз.
Създай надежда, не илюзия,
и върни се, аз ще бъда твоята Луна.
Вечер пътищата твои ще са светли,
осеяни с отровени сълзи,
мракът чер ще засияе,
и ще върна топлите ти дни.
Аз искам вечно да те помня,
дълбоко скътан в моето сърце,
но поне да беше цяло,
сега от теб разбито е на две.
Две половини, две страдащи очи,
съвкупност от една вселена,
притежание на две души.
Две сърца с една любов разбити,
секунди от един единствен миг,
опитах аз след теб да викна,
но дочух само шепот "Остани!"
Ще остане самотата,
нейната надежда и горчилката от любовта.
Прости, че исках да съм с тебе,
за да не търсиш обич в нощта.

08.09.2008
Miss Independent

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??