5 oct 2008, 14:00

Спътница

  Poesía
804 0 1
Върни се! Искам да викна без глас,
припомни ми, че не беше тя, а аз.
Създай надежда, не илюзия,
и върни се, аз ще бъда твоята Луна.
Вечер пътищата твои ще са светли,
осеяни с отровени сълзи,
мракът чер ще засияе,
и ще върна топлите ти дни.
Аз искам вечно да те помня,
дълбоко скътан в моето сърце,
но поне да беше цяло,
сега от теб разбито е на две.
Две половини, две страдащи очи,
съвкупност от една вселена,
притежание на две души.
Две сърца с една любов разбити,
секунди от един единствен миг,
опитах аз след теб да викна,
но дочух само шепот "Остани!"
Ще остане самотата,
нейната надежда и горчилката от любовта.
Прости, че исках да съм с тебе,
за да не търсиш обич в нощта.

08.09.2008
Miss Independent

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...