Oct 5, 2008, 2:00 PM

Спътница

  Poetry
805 0 1
Върни се! Искам да викна без глас,
припомни ми, че не беше тя, а аз.
Създай надежда, не илюзия,
и върни се, аз ще бъда твоята Луна.
Вечер пътищата твои ще са светли,
осеяни с отровени сълзи,
мракът чер ще засияе,
и ще върна топлите ти дни.
Аз искам вечно да те помня,
дълбоко скътан в моето сърце,
но поне да беше цяло,
сега от теб разбито е на две.
Две половини, две страдащи очи,
съвкупност от една вселена,
притежание на две души.
Две сърца с една любов разбити,
секунди от един единствен миг,
опитах аз след теб да викна,
но дочух само шепот "Остани!"
Ще остане самотата,
нейната надежда и горчилката от любовта.
Прости, че исках да съм с тебе,
за да не търсиш обич в нощта.

08.09.2008
Miss Independent

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...