14.06.2012 г., 9:43

Сражение

647 0 3

СРАЖЕНИЕ

 

        “Само битка изгубена

          е по-скръбна от битка спечелена”

                             Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,

                             пета книга от “Колелото на времето”

 

Човек се ражда воин. Заветът вечен

в света на вените му – свят на кръв –

го прави на сражения обречен

и с дух на гладиатор. С вечна стръв

да извърви докрай, да се докаже,

да прекоси света на шир и длъж

той идва гол на този свят миражен,

на който всички идваме веднъж.

 

А битието тук е безпощадно –

жестоки тъжни битки ден след ден,

додето – уморен – накрая паднеш,

в последния си напън победен.

Животът е сражение безкрайно

за хляб, за обич, за небе, за дом;

победата е винаги случайна,

след нея крачи винаги разгром.

 

И даже ако цял живот щастливо

си бил боец без рани и без страх,

и ти си смъртен, както всички живи –

дошъл си прах и ще си идеш прах.

Победата е просто невъзможна,

накрая чакат камък, гроб и кръст.

Животът е една лъжа безбожна –

от пръст родени, ще сме просто пръст.

 

Дано поне, доде сме още живи,

след всеки бой – пореден епизод –

победи ни съпътстват...

...тъй горчиви,

като самия ни горчив живот.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сражение е! Поздрав!
  • Горчив живот, горчиви победи...
    Въпрос на гледна точка, Северянино.
    Големият руски писател Куприн казва, че здравето и физическата свобода са достатъчни, за да се чувстваш щастлив.
    Е, ако не щастлив, то поне доволен. Защото всичко останало се постига
    в различни степени – според способностите на отделния човек. И ако той се познава добре, няма да мечтае за невъзможни неща, което пък е в основата на всяко разочарование...
  • С всяка спечелена битка се приближаваме към ... крайния ни разгром!!!
    Но дали е разгром, наистина, след като ще оставиш след себе си безценното наследство на Поезията си?!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...